Фоторепортажи Натиснете тукВосьмое чудо света. Большой барьерный риф АвстралииКонечно, после посещения огромного и жаждущего постоянного участия мегаполиса Сиднея, Большой Барьерный Риф представлялся мне чем-то диковинным и необычным. Его называют Восьмым чудом Света и не случайно. Совсем скоро, когда будут организованы туристические поездки на Луну и люди смогут разглядывать нашу прекрасную Голубую планету, они увидят два великих творения, находящихся на Земле. Одно, созданное людьми, - Великая Китайская стена, протяженность которой более 4000 километров. С Луны она представляется нашему взору как тонкая, толщиной с человеческий волос линия. А другое - Большой Барьерный Риф - уникальное сооружение, которое создали коралловые полипы, мельчайшие морские животные около 18 миллионов лет назад. Наш самолет прилетел в Кейрнс, воздушные ворота Рифа, на 10 минут раньше запланированного и нам пришлось немного подождать аэропортовый автобус. Город встретил нас 37-градусной жарой и очень высокой влажностью. С первой минуты пребывания на "кейрнсщине" нас не покидало ожидание чего-то необычного и эксклюзивного. Даже минибас, который отвозил нас в отель, являл собой раскрашенный во все цвета радуги микроавтобус Тойота с огромным прицепом-фургоном, куда сложили весь наш багаж. Забегая вперед, скажу, что и туристический автобус, на котором мы путешествовали по Северо-Востоку Австралии, был вовсе не автобусом. Представьте себе микс из КамАЗа, автобуса класса Люкс, передвижной Вахты нефтяников и джипа. Пред
Непал - страна на боговета - 3-то място от конкурса "Отктийте света"Тази есен имах невероятната възможност да посетя Непал. Не мисля, че човек може да е предварително подготвен за невероятния колорит и характер на живота кипящ в това кътче на света, почти непроменено от настъпването на 21век. Кралство Непал е уникално със своето разположение. Сгушено в най-могъщата планина на света - Хималаите, то е домът на осем от най-високите върхове начело с Еверест. Това е омагьосана земя, с уникално смесване на Хиндуистката и Будистка древна култура, невероятна природна красота, религиозна мистика, древни храмове и вечни традиции, които могат да ни пренесат назад във времето. Непалските три древни града Патан, Бактапур и Катманду са живи музеи на открито, с великолепни примери на вековни произведения на Хиндуисткото и Будистко религиозно изкуство. Непал е място, където времето е спряло и въпреки опитите за осъвременяване от 1951г. насам, все още остава една възхитителна дестинация.Географското местоположение и скалистите региони на Непал определят обособяването на уникален, изолиран от околния свят, начин на живот. Това е и причината за възникването на толкова различни традиции и обичаи в страната. Кралството се издига от почти 60м над морското равнище до 8848м, такава разлика в географията на толкова малка страна не може да бъде открита никъде другаде по света. Това обуславя наличието на разнообразен климат, към промените, на който хората се стремят да се адаптират и създават собствен начин на живот, водещ и до формирането на различни традиции и обичаи в отделните региони. Натиснете тук
Айде Виола, добре дошла Островът на забранените колиОгромната гума изскърца от теглото на корабчето, притиснало я към бетонния кей. Висяща от него, тя за пореден път изпълни дълга си предотвратявайки конфликта между метал и бетон. Двигателите изръмжаха като за последно и замлъкнаха, оставяйки водата да приеме отново обичайното си състояние. След час и нещо в морските ширини на Мармара стъпваме на твърда земя, остров Буюкада, най-големия от групата Принцови острови край Истанбул. Още на кея се забелязва присъствие на местната полиция. Двама униформени мъже, заели пози на безстрашие оглеждат пристигащите, създавайки у теб чувство на заточение, подсилено от металните решетки преграждащи и разделящи бетонния кей на две. Върволицата преминава през вратите и се насочва към главната крайбрежна алея, осеяна с ресторанти и шикозни къщи, използвани като летни вили от заможни личности. Тук чувството на заточеност отстъпва място на възхищението от красотата на природа в хармония с ненатрапващи се сгради. Групата инертно се насочва към ЂЂЂпаркингаЂЂЂ на каретите за панорамна обиколка на острова, а моята гравитация ме отпраща в съвсем друга посока. Всеизвестно е, че на цялата група острови няма моторни превозни средства, а придвижването се извършва само от карети с конска тяга и велосипеди. Предлага се богат избор от велосипеди под наем за меко казано смешни суми на час. И така отклонил се от тълпата преминавам през малко площадче, наподобяващо на център на острова и поемам бавно по лабиринта от китните и спокойни улички. Множество магазинчета предлагащи декоративни цветя в щайги наредени на земята, сувенири, дрехи, хранителни стоки и още куп неща отваряха врати грижливо подреждани от собствениците си. Изключително красиви, окъпани в зеленина, по скоро палати, от колкото къщи подсказват за дебелината на портфейла на притежателите си. Свежестта на въздуха и тишината трайно са се настанили тук, а спокойствието акомпанирано от песента на птиците предизвиква чувство на лентяйство, на безвремие, и усещане за бягство от съвремието, от големия град, от хаоса и шумотевицата. Натиснете тук за да продължите разходката
на Leaving Out и цената се определя от Malarz
Абе, лодкар, я ме светни къде да я намерим тая марихуана от снимки 1, 3, 4 и 5? По колко върви?
Разказите от конкурса: Открийте света Натиснете тук========Къмпинг ЂЂЂКосмосЂЂЂ, Дуранкулак. Лунни кратери по пътя. Табели ЂЂЂ няма. На входа те посреща комбайн, а една част е превърната в сервиз за селскостопанска техника. Без коментар. Вижда се Румъния. От тук започва България. Можеше и по добре... Балчик е оазис за хората с вкус. Тихи, спокойни калдаръмени улички. Крайбрежни заведения, предлагащи всевъзможни морски деликатеси, бавна музика и приглушена светлина. Морето шепне истории за отминали времена, разказ за любовта между румънска кралица и турски войник, превърнала се символ на един достолепен град... Беше неделя. Потеглих обратно с нежелание. Бях изпълнил едва половината от своя план, обеднял с триста лева и неоценимо душевно богат. Любов ЂЂЂ означава никога да не се налага да казваш съжалявам. Обичам красотата и емоцията, които ми дава Северното черноморие. Не съжалявам...Епилог: Чета много.Прекарвам часове, задавайки въпроси на всемогъщия гуугъл. И въпреки оскъдната информация и ненадеждните сведения реших - Ще си купя къща на север. Някога. Задължително! Натиснете тукРедактирано от - Viola на 05/04/2006 г/ 17:29:00
София, мрачен септемврийски есенен ден. Ту повее вятър, ту заромоли. Гледам часовника в очакване да настъпи часа. В 18:30 грабвам чантата си и фотографската раница и се изтърсвам на площада зад катедралата ЂЂЂАлександър НевскиЂЂЂ. Там вече стои двуетажен автобус гостоприемно отворил врати и багажно отделение. Хвърлям си аз чантата в багажното и успявам да заема стратегическо място до вратата като даже успявам да намеря удобно местенце и за фотографската ми раница. Някъде в 19:30 автобуса успява да тръгне и да се включи в оживеното софийско движение. Понеже е датата 21 септември, болшинството ЂЂЂсофиянциЂЂЂ са тръгнали за родните си места, където ги очакват четири дена затваряне на компоти и варене на лютеница. По този повод излизането от София се проточи около два часа. Сега някой ще попита: чакай малко какви автобуси какво пътуване за какво е всичко това? Връщам се по-напред в написаното и установявам, че вярно съм забравил за какво става дума. С една дума (тоест с няколко) заминавам на разходка из Турция. А защо пиша този малък разказ? В интерес на истината изпробвам новата си клавиатура дали работи добре...Пътувайки към границата огледах спътниците си общо 74 на брой. Мислех да опиша всеки един от тях, но в последствие се сетих, че няма смисъл, защото от редакцията не ми плащат на страница, а на цялостен материал, а и май сега не пиша за никоя редакция. Както и да е на границата се появихме някъде около 12:30 часа. Минахме митницата без проблем. Е на мен ми се наложи да декларирам цяла раница с техника, но предвидливо бях разпечатал на един лист всичко, което носех със серийни номера и там подобни. Препоръчвам го на всичко, които си изнасят техниката по този начин и разбира се смятат да си я върнат обратно същата. Митничарите погледнаха раницата и листа сложиха му един печат и ме пуснаха по-живо по-здраво. През това време народа от автобуса бе нападнал фришопа и методично го изкупуваше. Сетих се за картината на известен художник ЂЂЂ ЂЂЂскакалци нападат царевична ниваЂЂЂ. През това време ни изпревариха няколко рейса и се оказа, че трябва да чакаме около 3 часа. Съдба...След няколко часа, вече с турски печати в паспортите минахме границата и се насочихме през Одрин към Чанаккале, където щяхме да пресечем Дарданелите и да се озовем в азиатската част на Турция. Всъщност след около три часа стигнахме до посоченото място и се натоварихме на някакво странно съоръжение, на което му казваха ферибот. Измъкнах се от рейса и се качих на горната палуба, където в продължение на 30 минути ме брули студен вятър, а аз гледах на фона на развиделяващият се ден приближаващият се бряг. Всъщност Чанаккале е град на двата бряга на два континента какво разказваше екскурзоводката много не помня, защото зяпах пейзажа наоколо, но помня, че името Чанак означава грънец (или поне нещо такова). След като минахме на отсрещния бряг спряхме за задължителната пиш пауза (която отнемаше минимум 30 минути + 15 минути подканяне да се качим обратно). Използвах момента да се разтъпча набързо из града и да попадна на троянския кон. Да на троянския кон, който е използван във филма ЂЂЂТрояЂЂЂ. Понеже на около 20 км от града се намира Троя, продуцентите на филма са подарили на града дървената фигура използвана във филма. Огледах и ощраках дървенията и се отправих обратно към рейса за следващата ни дестинация, а именно Троя. Натиснете тук за да продължите разходката
предложения и приложения всякаквикой какво има на сърце да каже и покажеприятна разодка
Комментариев нет:
Отправить комментарий